Съвсем обикновен ден, ден като всички останали. Незнам какво точно днес ме накара да се замисля за какво всъщност се борим и какво искаме от живота. Дали нашите мечти са най-безценните неща на света? Поне аз така си мисля. Защото мечтата е нещото, което е способно да те тласка винаги нагоре. Но как мога да свържа мечтите си с реалността, след като тя е умърсена и сива? Как мога да мечтая след като зная, че зад всеки ъгъл се крие поредния, готов да се изсмее над това, че мечтая за различни неща от пари, коли... Реалността е като риза, като усмирителна риза и аз няма как да се откъсна от нея. А за мечтите е нужна свобода, за тяхното достигане не е достатъчно просто желание, трябва вяра. Затова си мисля, че колкото по-неусъществима е една мечта толкова тя е по-силна. Колкото повече се борим за мечтите си толкова повече вървим нагоре.И така именно това беше въпроса ми, струва ли си да мечтаем в днешно време? В това време, когато всички са роботизирани и са до такава степен затворени в своето ежедневие и в сивата реалност. Струва ли си човек да се бори за мечтите си, независимо, че всички му казват, че няма смисъл и всичко е загуба на време?