Има много легенди за една от най-великите християнски реликви – Копието, с което е бил измъчван Иисус Христос. То има невероятна, приказна, дори неземна енергетика и с течение на хилядолетията продължава да се слави със своята сила и могъщество. Наричано е с много имена – Копие на съдбата, Копие на властта, Копие на Лонгин, Копие на Св. Маврикий, но така или иначе и обикновени християни, и велики владетели са се опитвали да го притежават, заради вярата, че то ще им донесе безсмъртие и вечна власт. В тази многовековна гонка съдбата на Копието се е превърнала в притча. Днес никой не може да каже, че със сигурност го е виждал.

На човека обаче, не му е писано да научи истината за битието. Тайните пред човека стават все повече и повече. Единственото, което остава неизменно, е желанието на хората да притежават всичко, да бъдат властелини, да управляват света, да бъдат единствени. Днес в различни църкви по света се пазят няколко реликви, за които се смята, че са Копието на съдбата. Но дали това е така, никой не знае. Всъщност историята на съдбоносното копие все още не е изучена.

Има материално доказателство, че

Христоснаистина е бил ранен с Копието на Лонгин.

Това е Туринската Плащеница – лененото платно, в което увили тялото на спасителя след разпятието. На неговия жълто-бял фон с кръв са се отпечатали лика и тялото му, има и следи от рани.
Експерти криминалисти, изучавали Плащеницата, установили, че загърнатият в плата човек наистина е бил ранен между ребрата от копие с диаметър 4, 5 сантиметра. Според тях, копието е пронизало плеврата и е повредило сърцето. Под раната на Плащеницата е отпечатано петно от кръв, която е потекла, когато пронизанияте бил във вертикално положение.

Предполага се, че Копието е дело на третия Иудейски първосвещеник, син на Елеазар и внук на Аарон, магът-кабалист Финес. Той се славел с необикновения дар да общува със сили, които в онези времена наричали богове. Копието му помагало да постига цели, които били недостъпни за обикновените смъртни.

С годините славата на могъщата реликва толкова нараснала, че почти нямало човек, който да не иска да притежава. Иисус Навин го държал в ръцете си, гледайки разрушаването на Йерихонските стени. Цар Ирод пък, държейки го, издал заповедта за избиването на невинните младенци. По-късно, по волята на провидението то се озовало в ръцете на римския центурион Гай Касий, а накрая убитият с Копието Христос получил вечен живот.

Много изследователи смятат, че митът за Копието е бил толкова устойчив във времето, че са били изработени негови подобия. Всъщност историята на Копието на съдбата започва на 14 юни 1098 г. в Антиохия. Каноникът Раймунд Агилски, който е очевидец на събитията, я излага подробно в своите летописи. В неговите записки четем, че участникът в Кръстоносния поход, провансалският християнин Петър Бартоломей на няколко пъти е имал видения, в които му се явявал Свети Андрей и му показвал мястото, където било скрито Копието на съдбата. Бартоломей искал непременно да уведоми за това доблестния рицар Раймунд, граф Толузки. Дълго обаче, не му се отдало да се добере до графа, тъй като дистанцията между съсловията в тези времена била много голяма. Преодолявайки много препятствия, Петър Бартоломей все пак успява да се добере до група за¬интересовани лица, които пристъпили към разкопки в Катедралата “Свети Петър”. Всичко станало както било предсказано. Намереното Копие не се забавило да демонстрира чудодейната си сила: неприятелските укрепления падали едно след друго в ръцете на кръстоносците, които преди това търпели само поражения. С божествената помощ скоро паднал даже Йерусалим.

Нашата справка
Ватиканското Копие се пази в Базиликата “Свети Петър” в Рим, където попаднало през 18 век, донесено от Париж /смята се, че е било там по време на Кръстоносните походи/.

Арменското копие се пази в съкровищницата Ечмиадзин, където се намира през 13 век. До тогава е било в Гегардаванка, където според преданията, било донесено от апостол Фадей. Гегардаванка дословно се превежда като Манастир на Копието.

Виенското копие води началото си от времето на Отон І /912 – 973 г./. Характерното е, че в него има част от метал, който се счита за гвоздей от Разпятието.

След присъединяването на Австрия, Адолф Хитлер занесъл Копието в Нюрнберг, Германия. Смята се, че то е върнато в Австрия от американския генерал Джордж Патън и в момента се намира в Императорската съкровищница. Дали това е така, никой не знае.

Къде е скрит храмът на неземното оръжие?
Днес Копието се намира в духовната столица на Армения – Ечмиадзин, където е построен храм на Святото Копие още в древността. Той е оборудван с най-съвременна система за охрана. Този невзрачен на вид къс от потъмняло желязо, се охранява по-строго от военна ядрена бомба.

Християните все още вярват, че Копието на съдбата е ключ към невероятно могъщество и всеки владетел, в чийто ръце попадне то, може да властва над цялото човечество. Царе и императори в продължение на повече от две хилядолетия са вярвали, че оръжието, върху което е засъхнала кръвта на Христос, ще им даде възможност да управляват света.

Историческите хроники свидетелстват, че много правителства са били убедени, че притежават Копието на съдбата. Много от тях се прославили като велики завоеватели, но никой не успял да завладее света.

Британски учени, които изучили възрастта на реликвата твърдят, че Копието наистина се намира в Ечмиадзин. Английски телевизионни журналисти посетили Виена и Рим, където също има реликва, считана за Копието на Лонгин. Изследване на Виенското Копие обаче, в което са използвани най-новите физически методи, показа, че желязото, от което е направено легендарното оръжие, е ковано не по-рано от 7 век. Оказа се, обаче, че в центъра на реликвата /дължината й е малко повече от 50 сантиметра/ под гравираната златна обвивка, която покрива половината от накрайника, има къс желязо, който е доста древен. Изследователите предполагат, че там е вкован древноримски гвоздей. Възможно е това да бъде гвоздеят от Разпятието на Христа. В древността явно са знаели това – именно тази част на Копието е покрита с малки медни кръстчета. Там вероятно има частици от гвоздея. На Копието е открит и разчетен следният надпис: “Копие и гвоздей Господен”.